Талантите са дадени от Бог, за да прославяш Бог

Има едно опасно условие, при което християнин може да остане извън Рая: Откровение 3:16 „Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.” А?! Нито топъл, нито студен? И как може да се окаже, че съм се имал за топъл, а да съм бил хладък?

 

Хладките хора заприличват на онези, които ги заобикалят. Ако са край истински, живи последователи на Исус, успяват да се слеят с тях. Познават Писанията, пеят песните и говорят, каквото трябва. Край хората от света може да не пият и пушат, но така или иначе, разсъждават и се държат светски, т. е. егоистично. Покоряват се на Бога, когато подчинението е приятно или е в техен интерес. Но всъщност ги мотивират собствените им желания.

 

Да познавате такива хора, които ревностно да са служили на Бог и да са били първи в редиците, когато нещо е трябвало да се направи в църквата, но като са били изобличени за неправилни постъпки, са се отдръпнали от вярващите, обиждали са се и дори са се връщали в света? Или пък отиват в други църкви и се опитват да почнат „на чисто”, понеже не ги познават.

Да познавате такива хора? Поне един такъв човек бях... АЗ! Аз бях хладка и си мислех, че съм гореща. Лъжех себе си. Обичах изкуството и обичах да правя за Бог спектакли, и да танцувам за Него.

 

Бог ме е дарил с дарбата да пея и танцувам и аз го правех – и в църквата, и в света. Но когато танцувах в света и не прославях с това Бог, Наранявах Святия Дух и пасторите ми се опитваха да ми обяснят, но аз не разбирах. Гневях им се. Мина време и разбрах. И като разбрах, и
проумях. И като проумях, се ужасих от себе си.

 

Тогава поисках прошка от Бог и от пастирите си.
Намразих това, което обичах в света и реших, че никога повече няма да танцувам този вид танци.

 

Сега ще си разкрия сърцето до край: „Имаше време в моя християнски живот, когато танцувах ориенталски танци по празници и в заведения.” Сигурно се потрисате. Ами, и аз сега се потрисам. Ама, тогава не разбирах и се гневях на изобличителите си. Мислех, че това е изкуство.

 

Талантите са дадени от Бог, за да прославяш Бог!

 

Когато за първи път реших да танцувам самостоятелно ориенталски танци, понеже преди това бяхме група балет, треперех от страх да не се проваля. Бях в едно заведение в Димитровград.

 

Треперех и се молех в гримьорната: „БОЖЕ, ДАЙ МИ СЛОВО! НАСЪРЧИ МЕ! ТИ КАЗВАШ, ЧЕ В БИБЛИЯТА ИМА СЛОВО ЗА ВСЯКА СИТУАЦИЯ. ДАЙ МИ СЛОВО! ГОВОРИ МИ, ТАТКО, ИМАМ НУЖДА. ТРЕПЕРЯ ЦЯЛАТА. НАСЪРЧИ МЕ!”

 

Тогава си мислех, че треперя от страх, да не се проваля пред публиката, в която имаше изкусни танцьорки – мюсюлманки. Като си помисля само какво правех – аз, дъщерята на Бог, да танцувам на фона на арабска музика, без да проверя за какво се пее. Само, защото ритъмът ми харесваше, и аз си избирах музиката. Ами ако е била за прослава на тяхната религия?

 

МОЛЯ ВИ, НЕ МЕ СЪДЕТЕ СТРОГО! АЗ ВЕЧЕ СЕ ОСЪДИХ СТРОГО И, СЛАВА НА БОГ, ПРОУМЯХ. Но тогава...

 

Чуйте, чуйте само как продължи историята. Весело ще ви стане, и страшно, от това какъв Бог имаме. Да, Той дава Слово за всеки ден и всяка ситуация, и аз знам, че когато е писал точно това Слово, което тогава ми даде, Той е знаел, още преди сътворението, че то ще е за мен.

 

Чаках си реда в програмата на една дискотека, и се молех: „НАСЪРЧИ МЕ, БОЖЕ, ГОВОРИ МИ.” Бях вярваща от около една година. А! Важна подробност! Как бях облечена? По това време нямаше голям избор от костюми и ние си ги шиехме сами. Аз бях обшила с цветни пайети костюма си от червен воал и имах много гривни от златисти материали – чак до раменете. Бях със силен грим и изтеглени в черно очи.

 

Отварям Библията напосоки и погледът ми попада на Еремия 4:30-31 „А ти запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; Любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. Защото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на оная, която ражда първородното си, Гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си, и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.”

 

Разшириха ли ви се очите? Спря ли ви дъхът? На мен тогава ми се случи точно това. Казах си: „Как е възможно?! Тук пише за мен. Боже, какво е това?! Кои са тия убийци? Кой ще ми иска душата? Как разбра, че съм облечена в червено, златно, с накити и грим?

 

Много години след това продължих да танцувам, но този стих ме преследваше винаги, винаги, винаги... По-късно, когато направих пастирите си свидетели на едно такова изпълнение, и ме изобличиха, как се обидих, че не ме разбират.

 

Можех да се заключа в обидата си и да си мисля, че съм много гореща за Бог, а е можело да отлетя със 100 км в час в ада. И да чуя думите на Исус: „Понеже не си нито топла, нито студена, а си хладка, ще те повърна!”

 

После, когато попаднах в пустинни места, и душата ми се изморяваше и изтощаваше да викам към Бог: „Защо ми се случва това или онова”, Святият Дух ми нашепваше всичките ми грехове и залитания, когато съм се оправдавала, а не съм била в благодатта на Бог. Тогава, от 2000 км разстояние взех телефона, и помолих прошка пастирите си, и ми олекна, сякаш падна колкото една планина тежест от мен. В този момент, Слава на Бог, аз не се заключих повече в обидата, не паднах в този капан на сатаната.

 

Смирих себе си и поисках прошка, и като разбрах, че аз всъщност съм я получила дълго, преди да я поискам, обичах цялото земно кълбо в този момент. И най-важното, казах: ОТКАЗВАМ ДА ТАНЦУВАМ ТЕЗИ ТАНЦИ!!!

 

Тук се сещам за тези, които упорстват в своите страсти и хобита, привлечени от блясъка и желанието за овации и лесен живот. Искам да „ти” кажа, че и сто човека да се молят за „теб”, ако ти самият не кажеш КРАЙ, нищо не може да те предпази от идещия гняв. Бог върши и повече, отколкото очакваме, но не Сам. Той има нужда от сътрудници. От теб и мен.

 

Ако сами не кажем КРАЙ - на греха и света, ние ще сме огорчени, пометени и разорени!!! Често, докато грешим пред Бог, ние правим една кардинална грешка. Може ли да се каже, че докато грешим, сме спрели да обичаме Бог, Исус, Святия Дух? Не, сигурна съм. Много обичат нашия Бог, но са спрели, също като мен тогава, да се СТРАХУВАТ ОТ НЕГО.

 

В това е трагедията на християните. Спират да се страхуват. Преди Любовта на Бог, за мен по-високо стои Страхът от Господа.

 

Страхът от Бога е мъдрост.

 

Страхът от Бога е любов.

 

Страхът от Бога ще спаси душата ти.

 

Може да си помазан, и където и да ходиш, хора да се изцеляват, може да ти е подарил Бог спасение, но може и да се окаже напразно всичко това, ако никога не го използваш със страх от Господа.

 

Талантите не са ни напразно дадени. На който много се дава, много ще се изисква от него. Всичко, което ни е дадено, Бог ще го иска от нас преумножено. Покори се на Бог и кажи КРАЙ! Изповядай греха си пред доверени хора, които ще ти положат ръце и заяви първо пред тях: „Няма вече!” Ангажирай се с обещание.

 

СТАНИ И НАПРАВИ НЕЩО!

 

АКО ТИ НАПРАВИШ ВСИЧКО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН, БОГ ЩЕ НАПРАВИ ВСИЧКО, НА КОЕТО НЕ СИ СПОСОБЕН.

 


17 Юли 2007 г.
Модена, Италия